Едно е да се изложиш, друго е да се изложиш истински…

Вчера, след еднос едмично чакане, мини-проекта ми по драма се състоя. Но за да разберете за какво става въпрос, трябва да ви кажа предисторията.

Преди една седмица се състоя “ Take our students to work“day. Идеята е да отидеш с някой възрастен на работа (дори не е задължително да е родителя ти). Смисъла? На хартия – да се запознаеш добре с определена работа, да я разгледаш и да си направиш сметката, аджаба какво ще работиш като пораснеш.В действителност – един ден без училище!

В резултат на това велико събитие ( в което аз не участвах) в класа ми по драма бяхме 6 от обичайните 31 души ^^. Госпожицата ми по драма реши да ни възнагради и ни даде да правим мини сценка която трябваше да въведе в една песничка. Песента е от мюзикъла Ани, а песента е „Hardknock life“. Всеки получва роля в сценката + длъжност зад сцената . Т.е. първо трябваше да я направим, после да си я изиграем. На мен ми се падна най-прецаканата роля. Хореограф. Някои биха убивали за това място в такава престижна пиеса ^^, но предвид качествените ми прилики със дъбовото дърво аз НЕ ставам за хореограф.

Резултата? Ами минахме си сценката (всеки имаше само по една реплика).Дойде време за песента. Оказа се че ние трябвало да правим нещо и по време на сценката. КОФТИИИИИИИ. Едно момиче отсъстваше, така че не бяхме и всичките. Само едно момче се опитва да импровизира, но то очевидно се лигавеше. Ние, останалите 4 нещастника се поклащахме (НЕ) в такт със музиката. Станахме за резил, ама публиката ни раколпяска =))

пс: трябваше да играем преди седмица, но поради технически проблеми и отсъствието на даскалката закъсняхме с една седмица.